автор: amadeus

Малка стая. Бял прозорец,
а в него - слънчеви лъчи.
Лъчи, които не говорят.
Танцуват. Времето мълчи.

По пода - пръснати листа
и музика сред тишината.
От радост или от тъга
сълзи се ронят по листата.

В прозореца съм впил очи
и се сбогувам с нощта.
В прозореца ми вятър тих
донася слънчеви цветя.

Щом прозореца открехна,
пролетта ще ме целуне.
Музиката ще повехне
и възкръсне в нови струни.

Малка стая. Бял прозорец,
а в него - моите очи.
Очи, които не говорят.
Бленуват. Времето мълчи.