Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ChrisVrj
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14129

Онлайн са:
Анонимни: 207
ХуЛитери: 3
Всичко: 210

Онлайн сега:
:: karmelitass
:: pastirka
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОтносно карането на сърф - част втора
раздел: Хумор и сатира
автор: 4i40

Първите три дни духа силен вятър, не е за начинаещи, след това вятърът спира, но има вълни. Сглобяваш платното, добре, че и тук има кибици и съветници, внезапно то се обръща и затрупва една съседна палатка заедно с дакела. Извинения, съжаления, вечерта - салати и ракии, ти пак за маси мислиш, нали уж тази година...
Ето го и твоят ден - морето като тава, слаб полъх откъм брега. Нарамваш дъската, спъваш се в няколко колчета без да паднеш, пак извинения, добираш се до водата преплитайки крака от изтощение.
Остава платното което вчера си сглобил, палатките се оказват много близо една до друга, злобни подмятания, защо не го сглоби на плажа, ами се ръгаш с тия колове, това не е кол, а мачта, невежи с невежи селяндури, кой ви доведе в къмпинга и вас, като не можете да различите кол от мачта.
Морето. Влизаш до горния ръб на банските, както пише в книжката, вятър духа откъм гърба, щрак мачтата в дъската и стъпваш. Боже, колко тежко платно, дърпаш, дърпаш, то не се вдига. По едно време се изправя за миг и се оказваш паднал по гръб, затрупан като дакел от мачти, гикове и платна. Бориш се отчаяно за живота си, изплуваш някак си във водата до колене и започваш отново. И така три дни. Вече не си интересен за никого, даже на онези селяндури с коловете, муцето ти е сърдита, боли те кръста, обелени са ти и двете колене, вечер заспиваш като пребит и адски ти се пие бира.
Един ден, срам не срам, отиваш с наведена глава в сърф училището, където те емва оня същия, загорелия тип с коланите и закопчалките и още три дни дърпаш платното и стоиш върху дъската, само че на сухо. Тези етапи съм си ги минал вкъщи с вентилатора, като си ги минал, какво дириш при мен, ей ти море, сърф си имаш, вятър подходящ, какво още ти трябва.
Първи мокър урок. Слизането от сърфа го владееш перфектно, този елемент най-добре ти се поддава, сега обаче целта не е слизане, а каране. Някакъв недорасъл, от помощник-учителите плува до тебе с една дъска и подвиква, на мене ли ще подвикваш бе, малкия, ти знаеш ли кой съм аз, мустаците ти още на мъх, мен ли ще учиш как се кара сърф. И изведнъж, о чудо, дъската тръгва! Ти си отгоре, стискаш където трябва, а сърфът се засилва полека, пред носа водата се пени, като че ли си презокеански параход, зад теб са брега, помощник-учителите, муцето, шамандури...
"Стига, край, не ми трябват повече уроци, одраха ми кожата в това училище, по-добре висше да бях записал на частно, щях да изкарам поне два семестъра, имам си сърф, имам си литература, ще си го карам сам!"
Връщаш се при палатката, възлюбената те гледа с възхищение, едва дочакваш да се съмне, дъска, пладно, колове, палатки и ето те в морето. Влизаш до горния ръб, щрак, дърпаш, вдигаш платното и тръгваш. Значи не си толкова залупен, колкото те мислят, минаваш шамандурите, водата се пени пред носа, отзад диря като от катер, движиш се, летиш...
Да, ама как се правеше завой?
Пускаш платното, падаш във водата, дърпаш, тръгваш пак, така няколко пъти и все повече се отдалечаваш от брега. Хората - като мравки, знаеш, че любимата те наблюдава през далекогледа, но не можеш да чуеш като чете главата "завой с пристъпване", става ти студено, спомняш си и други книги - корабокрушенци оцелели в морето, нямаш поне въдица, някои яли сурова риба, но оживели.
Виждаш платно, което приближава, спасен съм, махаш отчаяно с ръце, явно са те забелязали, защото идват насам. Тогава познаваш онази, русата от миналата година, сега е забравила да си сложи горната част, говори ти нещо, но ти не я чуваш, защото хем си я загледал с ей такива очи, хем усещаш обвинителния поглед през далекогледа право в тила си.
"Ако искате да завиете, пуснете лявата ръка и дръжте само мачтата, сега дъската ще завие, полека минете отпред и сменете местата на ръцете." Сега чуваш, дъската послушно завива към брега, двамата сте на сърфовете един до друг, тя е пред тебе, но не я виждаш, защото платното ти пречи, пък ако го пуснеш ще паднеш в ледената вода. Пред носа се пенят вълните, ти си я представяш такава руса и полугола, бавно и неумолимо се приближавате към шамандурите, брега, далекогледа и пълните самопризнания.
Неочаквано бързо стигате, тя ти казва довиждане, знаеш, че никога повече няма да я видиш, никога вече няма да сте заедно, волни и голи като риби, разглобяваш мачтата, помъкваш дъската през плажа и тогава чуваш как нечия възлюбена казва: "Видя ли хората как карат, пък ти..."
Чак тогава разбираш, че цялото удоволствие от сърфа не е карането, а носенето през плажа, когато си мокър, загорял и важен, никой не те пита колко можеш да караш, всички те гледат и цъкат с език, някои даже ти завиждат, защото не знаят какво си препатил, а само виждат как тътриш дъската натам, където вече знаеш какво те очаква.


Публикувано от mmm на 29.08.2004 @ 14:06:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   4i40

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.8
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

xxx
автор: arhiloh
416 четения | оценка 5

показвания 36520
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Относно карането на сърф - част втора" | Вход | 3 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Относно карането на сърф - част втора
от Marta (marta@all.bg) на 29.08.2004 @ 15:00:52
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
мммда, в крайна сметка изводът е че си е заслужавало, дори само заради срещата с русалката на сърфа и репликата на чуждата мадама...
благодарско :)))


Re: Относно карането на сърф - част втора
от 4i40 на 30.08.2004 @ 09:24:07
(Профил | Изпрати бележка)
Големи теглила за кратък миг щастие... е, не е ли такъв целият живот?

]


Re: Относно карането на сърф - част втора
от Marta (marta@all.bg) на 30.08.2004 @ 10:18:12
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
ама си струва :)

]


Re: Относно карането на сърф - част втора
от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 29.08.2004 @ 16:12:55
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Поздравления и за двете части!

Познавам част от гамата особени погледи, полуусмивки и цялата гама забележки и неща казани просто така. Жените имат невероятна дарба за тези неща, когато не е необходимо да се държат любезно.
И считай, че ти се е разминало със сърфа. Какво ще кажеш за репликата: "А пък Панови трето лято подред отиват в Гърция..." ?
Или за теб това би било просто нов сюжет?! :-)


Re: Относно карането на сърф - част втора
от 4i40 на 30.08.2004 @ 09:25:44
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за коментара и сюжета.

]


Re: Относно карането на сърф - част втора
от Mistral на 29.08.2004 @ 18:35:53
(Профил | Изпрати бележка)
Забавно и интересно:))


Re: Относно карането на сърф - част втора
от 4i40 на 30.08.2004 @ 09:26:36
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря.

]