автор: midnight_witch

аз го омагьосвам уж
ама май е обратното
той ми вика магьоснице – искам още, абстинентен съм
за една чаша глас
викам – разливай ме-
има още няколко капки от мен,
но не ме пий на големи глътки и
галя едно тъмно чувство
като гръб на черна котка, а той казва
дай ми я сега тая,
утре няма да съществувам в този си вид , а пък
никога не съм любил черна котка
и започва да мъррррка
а по кожата ми вали захар, с ванилия и още някакви среднощни трепети
но си мълча, една идея по гъррррлено
той се мръщи докато се връща и казва –
разкарай я тая ванилия,не върви да я пия на екс
а аз се смея
повече на глас, отколкото наум
забравила да изглеждам страшно серииииозно
и му казвам, нека подсладя сърцето си и горчивите си пръсти
ти-
пий си виното на бавни глътки и слушай какво ти говорят карбураторите,
а той
слушал листата пак падали в дзен
и е нощно още
има време докато се сипне и се роди деня за всякакви абстиненции
а аз го омагьосвам
или по скоро той, мълчаливо –
къде по бързо, къде на пресекулки сатенено
нощта намалява, за сметка на отмалелите пръсти в червено и гроздето
казвам – тази нощ е шоколад с ядки
стисни я между езика си и небцето си и я остави да се топи там – леко драскайки
а той
завършва
нито една чаша не е празна, ако в нея е останала поне една капка
сега ми е пълно

утре ще има да си мълчим.