Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 778
ХуЛитери: 2
Всичко: 780

Онлайн сега:
:: p12a28n
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОт точка А нататък... *
раздел: Поезия
автор: thebigplucky

Безсилни сме понякога.
Не от нас зависи всичко.
Прекрояваме пространството.
Запечатваме времето на сребърни плаки.
И дигитално.
Мъчим се да спрем валяка дето ни мачка
от точка А нататък.
Запечатваме го, но не можем да го спрем.
Само променяме отношението си към моментите.
И смисъла - ако го усетим.
Това си е промяна донякъде.
Когато добавим влиянието на случайните фактори
умножени по коефициента на внезапност -
промяната става осезателна -
дори правим срещи през времето и пространството -
когато игличката прескочи по спиралата
като по изтъркана плоча на стар грамофон.
Или когато виното проговори.
Но само в главата ни.
Или в главите на двама.
Това никога не минава безнаказано.
Малки сме.
От измеренията можем
да преодолеем нищожна част.
А да поправим старите грешки - не става.
И трябва ли?
В начините да грешим
е индивидуалното ни обаяние.
Затова сме си измислили понятия -
грях, покаяние, теория на вероятностите.
Но това не винаги помага.
Нещата си ги носим.
И ни тежат до края на спиралата.
Или до възела в нишката на съдбата,
който ни очаква някъде.
Дано да е внезапно.

_____________________
* На Hammill за времево-пространствените му търсения...


Публикувано от hixxtam на 29.08.2004 @ 11:28:43 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   thebigplucky

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.06.2024 год. / 00:00:10 часа

добави твой текст
"От точка А нататък... *" | Вход | 6 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: От точка А нататък... *
от miglena (megira@abv.bg) на 29.08.2004 @ 11:46:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
и аз обичам "математическата поезия"
(((:+:)))


Re: От точка А нататък... *
от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 29.08.2004 @ 12:16:33
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Помня, че се опитвахме да изравняваме уравнението на живота. Ти успя ли?

]


Re: От точка А нататък... *
от miglena (megira@abv.bg) на 29.08.2004 @ 15:37:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
еее, няма да е интересно, ако се изравни...
все се появяват нови /не/известни
или си измислям странни позиции за скоби
а и /+/ и / - / си разменят местата...

виж и casablanka има много интересни
попадения в "жанра" (((:+:)))

]


Re: От точка А нататък... *
от Merian на 29.08.2004 @ 13:14:54
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
Само променяме отношението си към моментите
_________________________

А това променя всичко ...не мислиш ли?....и е напълно и винаги в наша власт


Re: От точка А нататък... *
от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 29.08.2004 @ 14:17:54
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Промяната на отношението невинаги е към добро, но това не е важно. Важното е да имаме отношение. Това значи, че не сме ги пропуснали. Те така или иначе отминават и това не е във властта ни.
Благодаря ти за отговора!

]


Re: От точка А нататък... *
от Merian на 29.08.2004 @ 14:22:58
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
удоволствието да те чета е мое Пламене....аз ти благодаря...а тази тема надявам се някой ден да я поразнищим:))))

]


Re: От точка А нататък... *
от Dimi на 29.08.2004 @ 14:45:14
(Профил | Изпрати бележка)
Интересни са лирико-философско-психологическите ти размишления. И много дълбоки. Поздрав за тази ти страна.


Re: От точка А нататък... *
от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 29.08.2004 @ 17:02:06
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Исках да напиша коментар за "Пространство и време" на Хамил, а думите сами се подредиха. Провокацията беше дълбока може би.

Това е една от положителните страни на ХУЛИТЕ - провокациите са навсякъде. Особено, когато са коментари - имат спонтанност.

]


Re: От точка А нататък... *
от Nika на 29.08.2004 @ 15:48:24
(Профил | Изпрати бележка)
Е, Плъки, все повече ме изумяваш, сякаш надничаш в мислите ми :). Тази проникваща навсякъде тъга, тази едва уловима надежда. Как ги побираш, не ти ли тежат...
Нося си почти безропотно нещата. Най-тежки ми са онези срещи - през времето и през пространството (хубава метафора със стария грамофон). Най-тежко ми е неслучилото се.
Е, какво пък, нека си пожелаем внезапно възелче.
А после?


Re: От точка А нататък... *
от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 29.08.2004 @ 16:53:13
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Трите Фортуни предопределят живота ни. Клото изприда за всеки нишка от кълбото неясно съществуване. Лахезис заплита нишките на съдбите. Преплита ги една с друга, прави възелчета, когато наближи да свършват. Атропос отрязва краищата на нишките - да не стърчат от шаренията на килима Живот...
Възелчето те чака - не бързай да си го пожелаваш.
______________

]


Re: От точка А нататък... *
от Nika на 29.08.2004 @ 17:21:05
(Профил | Изпрати бележка)
Нищо не е случайно.
Само защо съм сляпа и разбирам късно
важността на преплетените съдби.
Пожелавам си внезапно възелче, защото очакването единствено на любовта
може да ми донесе тръпчиво щастие.
Пожелавам си внезапен край.
Като на хубав сън.
Дано да продължи дълго...

]


Re: От точка А нататък... *
от rainy на 02.09.2004 @ 13:02:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
... Само променяме отношението си към моментите.
... И ни тежат до края на спиралата.
... Това никога не минава безнаказано.
... А да поправим старите грешки - не става.

Нещата си ги носим.
Безсилни сме понякога.
....................................

И спирам с цитатите, макар да не ми се иска.
А Ника колко е права - не знам дали наистина го осъзнава. Сигурно. Ако това е имала предвид, а не очакване за нещото. Защото действително най-много болят, и тежат, и разпъват несбъднатите грехове. Иначе е лесно. След това. Отвратително тежко, но лесно. Не се питаш. Не се разкъсваш на атоми от въпроси. И грижливо събираш в себе си парчетата от счупените витрини. Така, да напомнят. И да си мъдър. Какво ли пък означава това. Всеки има своите понятия за мъдрости. А ние обикновено зад думите оправдателно крием оправданията от страховете си. И изхвърляме утайката. И товарим. А насаме със себе си самосъжалително отпиваме цялата горчилка. Понякога и се напиваме. За да успеем да продължим. Ако успеем. Наш си проблем. Който както е устроен. Докато се усмихваме. За останалите. И всичко това накуп. И... какви ти ги написах, направо не е истина.
Всъщност това действително може би е излишно. Сега. Защото ти си изказал безобразно много истини. Истини, които са такива и за мен. И още толкова си поставил зад въпрос. И така ще бъде, докато дишаме. Поне на този свят.
Жесток стих, Пламене.


Re: От точка А нататък... *
от Meiia на 12.09.2004 @ 17:11:36
(Профил | Изпрати бележка)
"Не от нас зависи всичко."
и
"В начините да грешим
е индивидуалното ни обаяние"
--------------------------------------------
Понякога имаме единственият избор-да грешим.И да осъзнаваме,че след началото на отсечката,след А...следва краят във всеки следващ миг.И,ако има вечност за нас,тя непременно минава през това осъзнаване.Иначе вратата на много мигове остава заключена завинаги.