В седемте секунди
когато светлината перфорира изтока
и се самоопределя като изгрев
тръгвам по браздата
изорана в междумислието ми
и само тогава
мостовете са с обратни извивки
в екстаза си
приличат на лодки
неподозирано
дълги са котките така
изтягайки се
достигам със мигли
парфюма
обхождам ти тялото
с върха им
микрон
до настръхване
пунктирни са очертанията му
не ми отваряй писмата
нямам нищо
за казване
трябват ми малко
бои...