автор: Silver Wolfess

Конекрадец ще станеш, момче. По очите ти виждам.
Непостигнати степи са в тях и са толкова тъжни.
Оглупял е светът.
          И от глупост измисля аршини
и дъхти свободата на хлор и се дава на глътки.

Тя – наритана кучка – обръща душата си нощем.
И скимти юродивата –
          вятър, приклещен натясно.
Не разбира от мерки. Дори не задава въпроси.
И не вярва, че Господ, когото обича – наказва.

Няма как да се вдигна на пръсти и стигна до тебе.
Даром дават небето на
          цигани,
                    птици
                              и луди.
А пък аз многогърба се влача, дера коленете си…
Открадни ми коне –
          че животът ми патрав се случи.

16.11.2009