автор: nikoi

Предполагам, че ти е писнало
всеки ден да ти се оплаквам
от неудобните си обувки,
от неудобната си обвивка,
от неудобните улици и неудобния свят
без място за паркиране
на неудобната ми душа.
Сигурно ти е неудобно
да изкрещиш в лицето ми,
че съм ти неудобна,
неудачна и неразбираема;
нестабилно дърво за гнездене,
неприлично нахална и хленчеща-
невъзпитана и непораснала.
Зная, че неудобството често руши световете ни-
може би пътят ни никога няма да стане удобно общ,
но за пръв път някъде ми е удобно,
пък макар и за много малко.
Понякога мисля като за последно-
само в тишината ти ми е уютно.

Само ти си ми точно по мярка..