автор: Danielita

Не по Стефан Цвайг

Мина пак една година,
пак е есен, плодна и добра,
само ти отново ме отмина,
само ти отново не разбра,

че съм твоя, че ме има...
Меден дъх от моите поля
ще се носи чак до зима,
ще дъхти на цъфнали цветя.

Златен клас в полето ти остави,
плодовете ти отново не събра,
вино да направиш пак забрави...
В есента добра, ти нищо не разбра.