автор: kir4ote

Облаци заливат пак небето,
крият твоите очи...
Недокосващи остават нашите души,
загубени се търсят в гъстите мъгли.
Болезнено ми липсваш до болка,
в недрата на съзнанието забита.
Обикалям сляп коридорите на съзнанието,
със широко затворени очи те търся
да те усетя...
да те почувствам...
Седиш пред мен усмихнат образ мил,
протягам поглед, да те прегърна,
да се гмурна в усмивката ти,
да се разтворя в погледа ти нежен...
Къпя се във водопада на косите ти,
капчици от нежност...
Усещам как дъхът ти топъл
гали тялото ми уморено.
Докосване без допир...
Сплитаме ръце...
и устни...
и тела...
във танц... вихрушка...
лятна буря...

Събуждам се във ноемврийска утрин,
студено е навън...
Събуждам се във топлото легло,
а образът ти избледнява до мен...
Отново в реалността се впускам,
отново мечти заклювам,
отново ще те чакам вечер
да стоплиш премръзналата ми душа...

Облаци заливат пак небето,
крият моята душа...