автор: Danielita

Не по Стефан Цвайг


Обсипят ли ме с есенна тъга
на парка жълтите листа,
към теб протягам аз ръка
и искам, искам да летя.

Да падам тихо и подета
от буен вятър да се вдигам,
да отлетя в страна, където
мечтата своя ще настигам.

Сега съм лист, след туй снежина
и все край теб замислено кръжа.
Ще мине пак една година...
Не знам дали ще издържа

да не говоря, да не дишам,
да не поглеждам твоите очи
и стихове за тебе да не пиша,
защото твоята душа мълчи.