автор: tuty_fruty

Не пееха вече чучулиги в житата
и нямаше славеи, тучни поляни,
а сякаш какао от чаша разлято
загърна нивята до скоро засмяни.

Обаче, на въпреки, всичко е ярко;
по - жълточервено от парещо слънце,
но споменът летен бледнее по малко
и тачи го всеки смирен като в църква.

И всичко е мокро и кално, и прашно -
все едно болнично - някой умира;
и времето малко е - сякаш окастрено,
мудно се точи в хралупа сънлива.

А пъпките - бебета едно в друго се гушат
и къткат надежди за новата пролет
На! Зимата иде. Спаси ме от сушата!
Нека на въпреки сме птици във полет.

Тъй както земята варди кокичето,
придърпай ме нежно към своята пазва;
и цветно рисувай тревите стърничеви,
нищо че слънцето рано залязва.

15.11.2009г.
Евелина Пашова

http://photos-b.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs068.snc3/13551_176985724653_624344653_2703498_7991868_n.jpg

http://www.youtube.com/watch?v=_tHgtzAJePo