| Разлиствах страници от тетрадката по рисуване
написах по тротоара домашното си по човещина.
Две строфи спънаха се и се заобичаха, защо ли
случи се, а после заваля? Есен с дъжд кал и скука,
беше хубав ден, топли красиви споделени цветове.
Строфи непоправимо диви защо не-Пролет в Есеннта.
Две локви спънаха се в мен на сутринта, за слука
заговориха обувките ми, странна влага ме обля
отдолу някак си, откъм чорапите, цял ден море…
Е доживях и вечерта, за мокрото усещане ще ви
кажа после, по-трудно беше да ги отмия от калта!
15.11.09г
Публикувано от viatarna на 15.11.2009 @ 00:07:25
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Тетрадка по рисуване" | Вход | 10 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Тетрадка по рисуване от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 22:00:07 (Профил | Изпрати бележка) | Защо ли има някаква взаимност във усещанията....
-Току що написах отзив на твой текст!
-Дано ти е харесла моята щуротия, амо все-пак се знаем,
отдавна....и го пправим защото обичаме децата , евентуално мъжете си и защото просто сме длъжни...
-Да,ги накараме да разбират, това което ние големите, не разбрахме, когато се обичахме и ги родихме! |
]
Re: Тетрадка по рисуване от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 15.11.2009 @ 20:57:03 (Профил | Изпрати бележка) | Присети ме за една мисъл на Хуан Рамон Хименес: "Ако ти дадат разчертана хартия, пиши накриво!"
Сигурна съм, че уникалните ти словесни рисунки са в тетрадка без редове! Свободна, бяла и вдъхновяваща!
Поздрави! |
Re: Тетрадка по рисуване от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 21:03:55 (Профил | Изпрати бележка) | -Честно да си призная, не съм чел нищо то този автор, амо тоя мой текст ми дойде някак си отгоре!
-Благодаря, ако ти е харесал, а явно е така.
-Аз си падам по Хулио Кортасар и по Карлос Кастанеда...
-Благодаря за отзива, явно това "отгоре" е докоснало и други за , което му Благодаря! |
]
Re: Тетрадка по рисуване от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 15.11.2009 @ 21:18:18 (Профил | Изпрати бележка) | http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%B0%D0%BD_%D0%A0%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BD_%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%81
За Хуан Рамон Хименес :-)
Текстовете, които идват "Отгоре" се забелязват и усещат дълбоко!
приятна вечер! |
]
Re: Тетрадка по рисуване от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 21:34:50 (Профил | Изпрати бележка) | -Благодаря Френд, дано направих поне един миг от живота ти по-хубав! |
]
]
Re: Тетрадка по рисуване от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 21:05:43 (Профил | Изпрати бележка) | -Да не мислиш, че ми беше лесно да го съчиня.....!
-Благодаря за отзива-дано ти е харесало!? |
]
Re: Тетрадка по рисуване от Alisa (kremenska@abv.bg) на 15.11.2009 @ 00:14:52 (Профил | Изпрати бележка) | Дъждът не бе достатъчен.
За краткостта му,
едва ли е виновен облакът
зает да пази равновесие.
Ще чака дълго Ной
поредния потоп,
а дотогава ще сънува
топуркания миши във ковчега...
Дъждът не бе достатъчен,
но Бог си знае работата.
И сигурно му стига само кал,
след толкова години генерални репетиции
и опити за дишащи марионетки,
за да направи премиера за човек.
|
Re: Тетрадка по рисуване от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 00:48:04 (Профил | Изпрати бележка) | -Уви, понякога, когато искаш някого да изненадаш...
-Тъй-бърза е ноща, че няма с кого да я споделиш...
-Просто да кажеш някому...Ей, утро е...на кой му пука
-Всяка сутрин носи щастие,когато чуеш -Ей -обичам те! |
]
Re: Тетрадка по рисуване от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 01:10:58 (Профил | Изпрати бележка) | Ще ти разажа една притча:
-Когато петела кукурига, не подозира, че буди своя палач...!
-Имаме си вода, имаме си земя и ще си правиме кал...!? |
]
Re: Тетрадка по рисуване от Alisa (kremenska@abv.bg) на 15.11.2009 @ 01:30:48 (Профил | Изпрати бележка) | Но пък за сметка на това жабата никога не се сеща, че там където има блато,не може да няма и дявол) |
]
Re: Тетрадка по рисуване от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 01:58:53 (Профил | Изпрати бележка) | Просто да завършим темата...:
Маскарад на лъжата
В живота си нивга не бях се надявал,
но както класика поет,
покани ме Дяволът, старият Дявол
в дома си на чашка абсент.
Там бях и не вярвах!... Пред мен Мефистофел!
Все същите влажни очи,
високия лоб, очертания профил
сред ивица бледи лъчи.
Пред мен Мефистофел бе сякаш от камък,
въз който ваятел велик
бе ваял не с мъртво длето, а със пламък
на мъката немия вик.
Потръпнах, защото и в мене самия
се беше вселила скръбта.
Но исках от него това да прикрия,
та рекох му уж с лекота.
"Мефисто, защо в тая хубава вечер
душата ти лед ледени!
Какво те гнети, отрицателю вечен,
сред нашите трескави дни?"
А Дяволът светна кибрит и запуши,
все тъй углъбен, несмутим,
издуха обратно поетия пушек
и рече през облаци дим:
"Какво ме гнети?... На бедите в пожара
гнетът ми е стар и познат,
но тъй като липсва ни ново... то старото
все ново е в стария свят.
Безчет векове проживях на земята
и виждах дори замижал,
как ловко минава за Истина свята
прастарата грешна Лъжа.
Безчет векове със Лъжата в двуборство
не сведох аз никога врат...
(Е, тя ми плати за това непокорство-
направи ме чер и рогат!)
Облакти глава и с горчива усмивка
додаде потиснат до смърт:
"Прости на Мефисто за простите истини,
отдавна открити в светът!"
Аз дълго мълчах. После рекох сърдечно:
"Досегна ме твойта печал.
Разбирам, че ти във война вековечна
и воля, и ум си отдал.
Но Демоне, времето в бързей потече.
Човешкият ум възмъжа.
И мисля си... друго е може би вече
с прастарата грешна Лъжа!"
Мефисто повдигна надвесени вежди
и вбоде зеници във мен:
"До дъно, за твоята светла надежда,
по-стара от първия ден!
Да, друго е вече!... И другото също е!...
Лъжата до тебе върви,
през ден етикетите само обръща
и ти я почиташ, уви!"
"Почитам!?... Лъжата!?"... И рязко подскочих.
Но сетих във същия миг
как доста пресилен излезе и скока ми,
и превъзмутения вик.
А Дяволът стана. Поспря пред стъклата,
загледан във нощния град,
усмихна се скръбно смълчан в тишината
и бързо закрачи назад.
Попътем почукна със гъвкави пръсти
по някакъв прашен атлас
и рече със жестове странно чевръсти
и глух от вълнение глас:
"Почиташ!... Пред нейното зло хитроумие
изпитвал съм почит и аз!
Но нека оставим излишните думи!
Ти цял си във нейната власт.
До тебе е тя!... Тя е дребен началник.
Работи, не знае покой.
Под път и над път получава похвали.
Ти мислиш си: "Ето, герой!"
На чашка коняк, оглупял от възхита,
споделяш със някакъв свой:
"Ех, има човешка черта - упоритост.
И виж, въплъщава я той!" Да, да, "упоритост" във сто досиета
е вписал по кадрите спец
и оня, с "чертата", додето усетиш,
добрал се до пост - големец.
А някой, такива се срещат, те бута:
"Комай кариера плете!"
Отвръщаш му малко учуден и с укор:
"Не думай, човекът расте!"
Но ето я пак!... Тя е стар подведомствен.
В очите те гледа, мълчи.
И всичко ще стори по твоя угода
с доверчиво кротки очи.
Поискаш ли, сам ще замества седмина.
Запява, речеш ли му: "Пей!"
И ти, възхитен, се топиш: "Дисциплина!"
Каква дисциплина - лакей!
Не бързай да плюеш лакея в лицето!
Не, страшното сам проумей
и плюй върху себе си първом, задето
направи човека лакей!"
Поисках да кажа, че всичко, което
тежи му, и мен ми тежи.
Но в своите собствени думи се вплетох,
та той, неразбрал, продължи:
"Спокойно!... Лъжата отрано предвижда.
Отрано гласи всеки ход.
И пак е до теб!... Тя е твоята грижа
за вечната плячка - наро
още коментари... |
]
Re: Тетрадка по рисуване от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 14:39:32 (Профил | Изпрати бележка) | -Тоба е стих на Добри Жотев, да не стане грешка! |
]
Re: Тетрадка по рисуване от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 02:00:02 (Профил | Изпрати бележка) | Просто да завършим темата...:
Маскарад на лъжата
В живота си нивга не бях се надявал,
но както класика поет,
покани ме Дяволът, старият Дявол
в дома си на чашка абсент.
Там бях и не вярвах!... Пред мен Мефистофел!
Все същите влажни очи,
високия лоб, очертания профил
сред ивица бледи лъчи.
Пред мен Мефистофел бе сякаш от камък,
въз който ваятел велик
бе ваял не с мъртво длето, а със пламък
на мъката немия вик.
Потръпнах, защото и в мене самия
се беше вселила скръбта.
Но исках от него това да прикрия,
та рекох му уж с лекота.
"Мефисто, защо в тая хубава вечер
душата ти лед ледени!
Какво те гнети, отрицателю вечен,
сред нашите трескави дни?"
А Дяволът светна кибрит и запуши,
все тъй углъбен, несмутим,
издуха обратно поетия пушек
и рече през облаци дим:
"Какво ме гнети?... На бедите в пожара
гнетът ми е стар и познат,
но тъй като липсва ни ново... то старото
все ново е в стария свят.
Безчет векове проживях на земята
и виждах дори замижал,
как ловко минава за Истина свята
прастарата грешна Лъжа.
Безчет векове със Лъжата в двуборство
не сведох аз никога врат...
(Е, тя ми плати за това непокорство-
направи ме чер и рогат!)
Облакти глава и с горчива усмивка
додаде потиснат до смърт:
"Прости на Мефисто за простите истини,
отдавна открити в светът!"
Аз дълго мълчах. После рекох сърдечно:
"Досегна ме твойта печал.
Разбирам, че ти във война вековечна
и воля, и ум си отдал.
Но Демоне, времето в бързей потече.
Човешкият ум възмъжа.
И мисля си... друго е може би вече
с прастарата грешна Лъжа!"
Мефисто повдигна надвесени вежди
и вбоде зеници във мен:
"До дъно, за твоята светла надежда,
по-стара от първия ден!
Да, друго е вече!... И другото също е!...
Лъжата до тебе върви,
през ден етикетите само обръща
и ти я почиташ, уви!"
"Почитам!?... Лъжата!?"... И рязко подскочих.
Но сетих във същия миг
как доста пресилен излезе и скока ми,
и превъзмутения вик.
А Дяволът стана. Поспря пред стъклата,
загледан във нощния град,
усмихна се скръбно смълчан в тишината
и бързо закрачи назад.
Попътем почукна със гъвкави пръсти
по някакъв прашен атлас
и рече със жестове странно чевръсти
и глух от вълнение глас:
"Почиташ!... Пред нейното зло хитроумие
изпитвал съм почит и аз!
Но нека оставим излишните думи!
Ти цял си във нейната власт.
До тебе е тя!... Тя е дребен началник.
Работи, не знае покой.
Под път и над път получава похвали.
Ти мислиш си: "Ето, герой!"
На чашка коняк, оглупял от възхита,
споделяш със някакъв свой:
"Ех, има човешка черта - упоритост.
И виж, въплъщава я той!" Да, да, "упоритост" във сто досиета
е вписал по кадрите спец
и оня, с "чертата", додето усетиш,
добрал се до пост - големец.
А някой, такива се срещат, те бута:
"Комай кариера плете!"
Отвръщаш му малко учуден и с укор:
"Не думай, човекът расте!"
Но ето я пак!... Тя е стар подведомствен.
В очите те гледа, мълчи.
И всичко ще стори по твоя угода
с доверчиво кротки очи.
Поискаш ли, сам ще замества седмина.
Запява, речеш ли му: "Пей!"
И ти, възхитен, се топиш: "Дисциплина!"
Каква дисциплина - лакей!
Не бързай да плюеш лакея в лицето!
Не, страшното сам проумей
и плюй върху себе си първом, задето
направи човека лакей!"
Поисках да кажа, че всичко, което
тежи му, и мен ми тежи.
Но в своите собствени думи се вплетох,
та той, неразбрал, продължи:
"Спокойно!... Лъжата отрано предвижда.
Отрано гласи всеки ход.
И пак е до теб!... Тя е твоята грижа
за вечната плячка - наро
още коментари... |
]
Re: Тетрадка по рисуване от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 09:49:29 (Профил | Изпрати бележка) | -Дано, Дай боже-всеки му!
-И да не забравя-благодаря, ако харасваш! |
]
Re: Тетрадка по рисуване от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 15.11.2009 @ 08:09:27 (Профил | Изпрати бележка) | ХМ, Неделя е Герин,
А така ми хареса тази тетрадка...
Може би, именно затова, че е неделя.
Бих го кръстил, "Неделна тетрадка по рисуване"!
Красиво!
Поздрав.
Герин.
|
Re: Тетрадка по рисуване от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 15.11.2009 @ 08:11:12 (Профил | Изпрати бележка) | Не се впрягай, че ти казвам, Герин...
Герлан. За това има други причини.:))) |
Re: Тетрадка по рисуване от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 10:05:54 (Профил | Изпрати бележка) | -ЛУдопитен сьм-кажи ги в ефир-всички ще се изкефят !
-Аз нямам тайни от читателите ! |
]
Re: Тетрадка по рисуване от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 21:09:14 (Профил | Изпрати бележка) | -Дано поне-някой се усмихне на мойта щуротия-малко ли е!!!
-Благодаря, ако съм успял да помечтая и в твоята усмивка! |
]
Re: Тетрадка по рисуване от roza1 на 15.11.2009 @ 09:43:44 (Профил | Изпрати бележка) | Силно завръщане!
Радвам се да те видя!:)
Поздрави! |
Re: Тетрадка по рисуване от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 10:57:48 (Профил | Изпрати бележка) | -Когато не остане нищо за обичане- вярвам в прияте ли1 |
]
Re: Тетрадка по рисуване от regina (radost.daskal@gmail.com) на 17.11.2009 @ 10:28:07 (Профил | Изпрати бележка) | писах ти вчера коментар, но гледам днес - не е излязал...
хубав стих, Гер! с такова настроение, с такава усмивка, че никакви локви не могат да го наквасят!
радвам се да прочета нещо такова от теб!
поздрав!!! |
Re: Тетрадка по рисуване от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 19.11.2009 @ 06:56:46 (Профил | Изпрати бележка) | -Никога не е кьсно, да прЕпознаеш приятел..!
-"Разприятелстване-най-популярната нова дума в аннглийския за-09г
-Благодаря за отзива-Френд! |
] | |