Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Anyth1978
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145

Онлайн са:
Анонимни: 716
ХуЛитери: 3
Всичко: 719

Онлайн сега:
:: Mitko19
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТетрадка по рисуване
раздел: Хумор и сатира
автор: gerlan

Разлиствах страници от тетрадката по рисуване
написах по тротоара домашното си по човещина.
Две строфи спънаха се и се заобичаха, защо ли
случи се, а после заваля? Есен с дъжд кал и скука,
беше хубав ден, топли красиви споделени цветове.
Строфи непоправимо диви защо не-Пролет в Есеннта.

Две локви спънаха се в мен на сутринта, за слука
заговориха обувките ми, странна влага ме обля
отдолу някак си, откъм чорапите, цял ден море…
Е доживях и вечерта, за мокрото усещане ще ви
кажа после, по-трудно беше да ги отмия от калта!

15.11.09г


Публикувано от viatarna на 15.11.2009 @ 00:07:25 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   gerlan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 09:42:09 часа

добави твой текст
"Тетрадка по рисуване" | Вход | 10 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Тетрадка по рисуване
от Silver Wolfess на 15.11.2009 @ 21:35:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Пролет в Есеннта.

Хареса ми! Сезоните са преди всичко лично възприятие.
Поздрав!


Re: Тетрадка по рисуване
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 22:00:07
(Профил | Изпрати бележка)
Защо ли има някаква взаимност във усещанията....
-Току що написах отзив на твой текст!
-Дано ти е харесла моята щуротия, амо все-пак се знаем,
отдавна....и го пправим защото обичаме децата , евентуално мъжете си и защото просто сме длъжни...
-Да,ги накараме да разбират, това което ние големите, не разбрахме, когато се обичахме и ги родихме!

]


Re: Тетрадка по рисуване
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 15.11.2009 @ 20:57:03
(Профил | Изпрати бележка)
Присети ме за една мисъл на Хуан Рамон Хименес: "Ако ти дадат разчертана хартия, пиши накриво!"

Сигурна съм, че уникалните ти словесни рисунки са в тетрадка без редове! Свободна, бяла и вдъхновяваща!

Поздрави!


Re: Тетрадка по рисуване
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 21:03:55
(Профил | Изпрати бележка)
-Честно да си призная, не съм чел нищо то този автор, амо тоя мой текст ми дойде някак си отгоре!
-Благодаря, ако ти е харесал, а явно е така.
-Аз си падам по Хулио Кортасар и по Карлос Кастанеда...
-Благодаря за отзива, явно това "отгоре" е докоснало и други за , което му Благодаря!

]


Re: Тетрадка по рисуване
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 15.11.2009 @ 21:18:18
(Профил | Изпрати бележка)
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%B0%D0%BD_%D0%A0%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BD_%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%81

За Хуан Рамон Хименес :-)

Текстовете, които идват "Отгоре" се забелязват и усещат дълбоко!
приятна вечер!

]


Re: Тетрадка по рисуване
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 21:34:50
(Профил | Изпрати бележка)
-Благодаря Френд, дано направих поне един миг от живота ти по-хубав!

]


Re: Тетрадка по рисуване
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 15.11.2009 @ 22:07:26
(Профил | Изпрати бележка)
Дори няколко, Френд!
Благодаря!
:-)

]


Re: Тетрадка по рисуване
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 15.11.2009 @ 15:01:49
(Профил | Изпрати бележка)
есенна тетрадка:)
харесах!!!поздрави!


Re: Тетрадка по рисуване
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 21:05:43
(Профил | Изпрати бележка)
-Да не мислиш, че ми беше лесно да го съчиня.....!
-Благодаря за отзива-дано ти е харесало!?

]


Re: Тетрадка по рисуване
от Alisa (kremenska@abv.bg) на 15.11.2009 @ 00:14:52
(Профил | Изпрати бележка)
Дъждът не бе достатъчен.

За краткостта му,

едва ли е виновен облакът

зает да пази равновесие.

Ще чака дълго Ной

поредния потоп,

а дотогава ще сънува

топуркания миши във ковчега...

Дъждът не бе достатъчен,

но Бог си знае работата.

И сигурно му стига само кал,

след толкова години генерални репетиции

и опити за дишащи марионетки,

за да направи премиера за човек.



Re: Тетрадка по рисуване
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 00:48:04
(Профил | Изпрати бележка)
-Уви, понякога, когато искаш някого да изненадаш...
-Тъй-бърза е ноща, че няма с кого да я споделиш...
-Просто да кажеш някому...Ей, утро е...на кой му пука
-Всяка сутрин носи щастие,когато чуеш -Ей -обичам те!

]


Re: Тетрадка по рисуване
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 01:10:58
(Профил | Изпрати бележка)
Ще ти разажа една притча:
-Когато петела кукурига, не подозира, че буди своя палач...!
-Имаме си вода, имаме си земя и ще си правиме кал...!?

]


Re: Тетрадка по рисуване
от Alisa (kremenska@abv.bg) на 15.11.2009 @ 01:30:48
(Профил | Изпрати бележка)
Но пък за сметка на това жабата никога не се сеща, че там където има блато,не може да няма и дявол)

]


Re: Тетрадка по рисуване
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 01:58:53
(Профил | Изпрати бележка)
Просто да завършим темата...:




Маскарад на лъжата

В живота си нивга не бях се надявал,
но както класика поет,
покани ме Дяволът, старият Дявол
в дома си на чашка абсент.

Там бях и не вярвах!... Пред мен Мефистофел!
Все същите влажни очи,
високия лоб, очертания профил
сред ивица бледи лъчи.
Пред мен Мефистофел бе сякаш от камък,
въз който ваятел велик
бе ваял не с мъртво длето, а със пламък
на мъката немия вик.

Потръпнах, защото и в мене самия
се беше вселила скръбта.
Но исках от него това да прикрия,
та рекох му уж с лекота.
"Мефисто, защо в тая хубава вечер
душата ти лед ледени!
Какво те гнети, отрицателю вечен,
сред нашите трескави дни?"
А Дяволът светна кибрит и запуши,
все тъй углъбен, несмутим,
издуха обратно поетия пушек
и рече през облаци дим:

"Какво ме гнети?... На бедите в пожара
гнетът ми е стар и познат,
но тъй като липсва ни ново... то старото
все ново е в стария свят.
Безчет векове проживях на земята
и виждах дори замижал,
как ловко минава за Истина свята
прастарата грешна Лъжа.
Безчет векове със Лъжата в двуборство
не сведох аз никога врат...
(Е, тя ми плати за това непокорство-
направи ме чер и рогат!)
Облакти глава и с горчива усмивка
додаде потиснат до смърт:
"Прости на Мефисто за простите истини,
отдавна открити в светът!"

Аз дълго мълчах. После рекох сърдечно:
"Досегна ме твойта печал.
Разбирам, че ти във война вековечна
и воля, и ум си отдал.
Но Демоне, времето в бързей потече.
Човешкият ум възмъжа.
И мисля си... друго е може би вече
с прастарата грешна Лъжа!"
Мефисто повдигна надвесени вежди
и вбоде зеници във мен:
"До дъно, за твоята светла надежда,
по-стара от първия ден!
Да, друго е вече!... И другото също е!...
Лъжата до тебе върви,
през ден етикетите само обръща
и ти я почиташ, уви!"
"Почитам!?... Лъжата!?"... И рязко подскочих.
Но сетих във същия миг
как доста пресилен излезе и скока ми,
и превъзмутения вик.

А Дяволът стана. Поспря пред стъклата,

загледан във нощния град,
усмихна се скръбно смълчан в тишината
и бързо закрачи назад.
Попътем почукна със гъвкави пръсти
по някакъв прашен атлас
и рече със жестове странно чевръсти
и глух от вълнение глас:
"Почиташ!... Пред нейното зло хитроумие
изпитвал съм почит и аз!
Но нека оставим излишните думи!
Ти цял си във нейната власт.

До тебе е тя!... Тя е дребен началник.
Работи, не знае покой.
Под път и над път получава похвали.
Ти мислиш си: "Ето, герой!"
На чашка коняк, оглупял от възхита,
споделяш със някакъв свой:
"Ех, има човешка черта - упоритост.
И виж, въплъщава я той!" Да, да, "упоритост" във сто досиета
е вписал по кадрите спец
и оня, с "чертата", додето усетиш,
добрал се до пост - големец.
А някой, такива се срещат, те бута:
"Комай кариера плете!"
Отвръщаш му малко учуден и с укор:
"Не думай, човекът расте!"

Но ето я пак!... Тя е стар подведомствен.
В очите те гледа, мълчи.
И всичко ще стори по твоя угода
с доверчиво кротки очи.
Поискаш ли, сам ще замества седмина.
Запява, речеш ли му: "Пей!"
И ти, възхитен, се топиш: "Дисциплина!"
Каква дисциплина - лакей!
Не бързай да плюеш лакея в лицето!
Не, страшното сам проумей
и плюй върху себе си първом, задето
направи човека лакей!"

Поисках да кажа, че всичко, което
тежи му, и мен ми тежи.
Но в своите собствени думи се вплетох,
та той, неразбрал, продължи:
"Спокойно!... Лъжата отрано предвижда.
Отрано гласи всеки ход.
И пак е до теб!... Тя е твоята грижа
за вечната плячка - наро

още коментари...

]


Re: Тетрадка по рисуване
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 14:39:32
(Профил | Изпрати бележка)
-Тоба е стих на Добри Жотев, да не стане грешка!

]


Re: Тетрадка по рисуване
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 02:00:02
(Профил | Изпрати бележка)
Просто да завършим темата...:




Маскарад на лъжата

В живота си нивга не бях се надявал,
но както класика поет,
покани ме Дяволът, старият Дявол
в дома си на чашка абсент.

Там бях и не вярвах!... Пред мен Мефистофел!
Все същите влажни очи,
високия лоб, очертания профил
сред ивица бледи лъчи.
Пред мен Мефистофел бе сякаш от камък,
въз който ваятел велик
бе ваял не с мъртво длето, а със пламък
на мъката немия вик.

Потръпнах, защото и в мене самия
се беше вселила скръбта.
Но исках от него това да прикрия,
та рекох му уж с лекота.
"Мефисто, защо в тая хубава вечер
душата ти лед ледени!
Какво те гнети, отрицателю вечен,
сред нашите трескави дни?"
А Дяволът светна кибрит и запуши,
все тъй углъбен, несмутим,
издуха обратно поетия пушек
и рече през облаци дим:

"Какво ме гнети?... На бедите в пожара
гнетът ми е стар и познат,
но тъй като липсва ни ново... то старото
все ново е в стария свят.
Безчет векове проживях на земята
и виждах дори замижал,
как ловко минава за Истина свята
прастарата грешна Лъжа.
Безчет векове със Лъжата в двуборство
не сведох аз никога врат...
(Е, тя ми плати за това непокорство-
направи ме чер и рогат!)
Облакти глава и с горчива усмивка
додаде потиснат до смърт:
"Прости на Мефисто за простите истини,
отдавна открити в светът!"

Аз дълго мълчах. После рекох сърдечно:
"Досегна ме твойта печал.
Разбирам, че ти във война вековечна
и воля, и ум си отдал.
Но Демоне, времето в бързей потече.
Човешкият ум възмъжа.
И мисля си... друго е може би вече
с прастарата грешна Лъжа!"
Мефисто повдигна надвесени вежди
и вбоде зеници във мен:
"До дъно, за твоята светла надежда,
по-стара от първия ден!
Да, друго е вече!... И другото също е!...
Лъжата до тебе върви,
през ден етикетите само обръща
и ти я почиташ, уви!"
"Почитам!?... Лъжата!?"... И рязко подскочих.
Но сетих във същия миг
как доста пресилен излезе и скока ми,
и превъзмутения вик.

А Дяволът стана. Поспря пред стъклата,

загледан във нощния град,
усмихна се скръбно смълчан в тишината
и бързо закрачи назад.
Попътем почукна със гъвкави пръсти
по някакъв прашен атлас
и рече със жестове странно чевръсти
и глух от вълнение глас:
"Почиташ!... Пред нейното зло хитроумие
изпитвал съм почит и аз!
Но нека оставим излишните думи!
Ти цял си във нейната власт.

До тебе е тя!... Тя е дребен началник.
Работи, не знае покой.
Под път и над път получава похвали.
Ти мислиш си: "Ето, герой!"
На чашка коняк, оглупял от възхита,
споделяш със някакъв свой:
"Ех, има човешка черта - упоритост.
И виж, въплъщава я той!" Да, да, "упоритост" във сто досиета
е вписал по кадрите спец
и оня, с "чертата", додето усетиш,
добрал се до пост - големец.
А някой, такива се срещат, те бута:
"Комай кариера плете!"
Отвръщаш му малко учуден и с укор:
"Не думай, човекът расте!"

Но ето я пак!... Тя е стар подведомствен.
В очите те гледа, мълчи.
И всичко ще стори по твоя угода
с доверчиво кротки очи.
Поискаш ли, сам ще замества седмина.
Запява, речеш ли му: "Пей!"
И ти, възхитен, се топиш: "Дисциплина!"
Каква дисциплина - лакей!
Не бързай да плюеш лакея в лицето!
Не, страшното сам проумей
и плюй върху себе си първом, задето
направи човека лакей!"

Поисках да кажа, че всичко, което
тежи му, и мен ми тежи.
Но в своите собствени думи се вплетох,
та той, неразбрал, продължи:
"Спокойно!... Лъжата отрано предвижда.
Отрано гласи всеки ход.
И пак е до теб!... Тя е твоята грижа
за вечната плячка - наро

още коментари...

]


Re: Тетрадка по рисуване
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 15.11.2009 @ 07:33:08
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Изпълнено с човечност...
А аз се изпълних с представи и усещания за това.


Re: Тетрадка по рисуване
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 09:49:29
(Профил | Изпрати бележка)
-Дано, Дай боже-всеки му!
-И да не забравя-благодаря, ако харасваш!

]


Re: Тетрадка по рисуване
от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 15.11.2009 @ 08:09:27
(Профил | Изпрати бележка)
ХМ, Неделя е Герин,
А така ми хареса тази тетрадка...
Може би, именно затова, че е неделя.
Бих го кръстил, "Неделна тетрадка по рисуване"!
Красиво!
Поздрав.
Герин.


Re: Тетрадка по рисуване
от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 15.11.2009 @ 08:11:12
(Профил | Изпрати бележка)
Не се впрягай, че ти казвам, Герин...
Герлан. За това има други причини.:)))


Re: Тетрадка по рисуване
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 10:05:54
(Профил | Изпрати бележка)
-ЛУдопитен сьм-кажи ги в ефир-всички ще се изкефят !
-Аз нямам тайни от читателите !

]


Re: Тетрадка по рисуване
от kasiana на 15.11.2009 @ 08:15:37
(Профил | Изпрати бележка)
!!!

Поздрави!!!


Re: Тетрадка по рисуване
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 21:09:14
(Профил | Изпрати бележка)
-Дано поне-някой се усмихне на мойта щуротия-малко ли е!!!
-Благодаря, ако съм успял да помечтая и в твоята усмивка!

]


Re: Тетрадка по рисуване
от roza1 на 15.11.2009 @ 09:43:44
(Профил | Изпрати бележка)
Силно завръщане!
Радвам се да те видя!:)

Поздрави!


Re: Тетрадка по рисуване
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.11.2009 @ 10:57:48
(Профил | Изпрати бележка)
-Когато не остане нищо за обичане- вярвам в прияте ли1

]


Re: Тетрадка по рисуване
от regina (radost.daskal@gmail.com) на 17.11.2009 @ 10:28:07
(Профил | Изпрати бележка)
писах ти вчера коментар, но гледам днес - не е излязал...

хубав стих, Гер! с такова настроение, с такава усмивка, че никакви локви не могат да го наквасят!
радвам се да прочета нещо такова от теб!
поздрав!!!


Re: Тетрадка по рисуване
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 19.11.2009 @ 06:56:46
(Профил | Изпрати бележка)
-Никога не е кьсно, да прЕпознаеш приятел..!
-"Разприятелстване-най-популярната нова дума в аннглийския за-09г

-Благодаря за отзива-Френд!

]