автор: filifjonkata

Уж чай със етикет на лято,
ала запарка е от зима.
Нега уютна - ароматът.
Тръпчив дъх. Сладко име.

От спряло време е отвара.
Вкус скръбен. Цвят малинен.
Привкус на миг от януари –
здрач, блясък на витрина.

Има и старомодна жилка
на подсладено минало.
Бленда от старовремски билки
и спомени небивали.

Ухае ти на стара къща,
На магазинче за носталгия –
От гипс войниче се прегръща
със Малката русалка.

Дими в затворени пространства.
Затопля ги, отлага края.
И ето личното ти странство
почти е обитаемо...