автор: krasavitsa

      О кей, о кей, малкия. Истината е, че ми напомняш брат ми, а това ме трогва.
      Няколко години го наблюдавах отблизо, отначало леките и неочаквани за самия него подскоци към мъжката същност, която нямаше как да знае каква е точно, защото татко все беше много зает и не се скъсваше да общува с него. Търсеше на кого да подражава и непрекъснато се луташе, ту се изхвърляше по мускули, ту по очила, момиченцата му бяха все некви смотани лигли, които за момента му вършеха работа, защото го гледаха влюбено и с възторг, но пък не си е работа патка да те гледа с възторг, нали, затова ги натирваше бързо и минаваше нататък. Всъщност, брат ми разви комплекс заради мен, защото съм по-голяма и винаги го перках с ум и знания. Но този комплекс му свърши добра работа и никога не съм съжалявала, че му го създадох.
      А пък този, стажантче ли е, не знам, отскоро се появи във фирмата, усещам как дъното на панталона му увисва, когато минавам покрай него. Може би е близък на някой от шефовете, понякога го пускат да присъства на мийтинги и когато аз си отворя устата, той забравя да затвори своята. Такава непосредственост е наистина затрогваща. Усещам как нарочно ми се мотае в краката, но му се усмихвам с всички рискове, произтичащи от това. Всъщност, рискът е един – да сметне снизходителната ми усмивка за поощрителна. Той още не разпознава сигналите или ги разпознава така, както на него му изнася. И наистина, придаде си доста наперкан вид и ме покани на вечеря.
      Ако си отговоря честно защо приех, истината е, че за развлечение. Нямам намерение да се занимавам с комплексите му, да си ги бори сам. Дано не хлътне много, бас държа, че след това ще е готов на “всичко” за мен. Ще бъде съвсем искрен, но съм сигурна и че идея си няма какво и колко е това “всичко”.
      Нещата с мъжа ми все още са наред, той е от моята порода. Лично усъвършенстване и кариера. Разбираме се с един поглед. Луксозни блюда сме и двамата – като пуйка с кестени. Но от онези пуйки, дълго захранваните с кестени, за да поемат аромата. Юпита – да, и защо не? Кое е по-добре – да държиш живота си в собствените си ръце или да оплюваш постигнатото от другите, вечно да мрънкаш за всичко и да твърдиш, че не харесваш точно това и точно така - а всъщност си мързелив, безотговорен и без цел в живота. Деца нямаме, още малко ще почакаме. Ако станем родители, и в това ще искаме да сме перфектни, а няма да успяваме и в двете. Като гледам приятели – децата им са по-тиранични и от най-капризния шеф. Но от шеф можеш да избягаш, от детето си – не. Ще го отложим още малко, и двамата сме привърженици на семейното планиране. Само да не стане някоя издънка, че новата му секретарка ми изглежда опасно амбициозна.
      В този ресторант се появявам рядко, но впечатляващо. Цената на бутилката вино, която поръчвам обикновено, надхвърля около пет пъти цената на най-скъпата вечеря за двама. Има го само тук. Но не мога да товаря малкия с такава сума, ще го уредя така, че виното да платя аз. Той едва ли ще види, че не е включено в сметката, толкова ще е зает да изглежда незаинтересовано небрежен, когато плаща. Ако се усети и излезе честен, ще минем на варианта “заведението черпи” – защото съм от постоянната клиентела. Той няма да разбере, а и аз няма да му кажа какво вино е пил, това ще е моята малка тайна. Сервитьорите се поучудиха, като ме видяха с хлапе, а след като на път към тоалетната се отбих до касата, започнаха да ми се усмихват съзаклятнически.
      Петнайсетината години, които ни делят, са цяла епоха. Сигурна съм, че тази вечер ще остане в паметта му във вид на клипче. Горките, загубено поколение, напълно им се губят причинно-следствените връзки и продължителността на процесите, мислят само за удари. Стоп кадър – тя се е навела към мен през масата, наздравица с многозначителен поглед в очите. Миличкият, опитва се да ме кове с фатален мъжки поглед. Сигурно и него е взел от клипче. Скъсва се от напъване да бъде оригинален. Уж че не толкова да ме сваля, а само за да ми бъде интересен, подхвърля някакви реплики, които според него са непостижимо загадъчни. Сложна личност, няма що. Стоп кадър – гола в леглото. Дали изобщо би закачил нещо, ако заговоря сериозно? Ще реши, че съм демоде, консервативна... а не знае, че само така се стига до успеха – освен ако не решиш да го постигнеш не с глава, а с други телесни атрибути.
      Дъбовите нотки на това вино винаги ме размекват, а финесът на едва доловимия аромат на горски плодове ме кара да се виждам как тичам боса из гора с разпилени коси. Стара дъбова гора с много мъх по земята. Няма да му го кажа, ще се изсмее, че е клише. Абе, изживей най-напред клишетата, пък после ми се прави на оригинален. Само с една лека насмешка в погледа ще те превърна във виновен ученик. Искаш да се хвалиш каква голяма какичка си съборил? Не си познал, пиленце. Намери си някоя тъпа какичка, аз не ставам за целта ти. И това, което си мислиш сега, не е така – ако изобщо се стигне до легло, не ти мен, а аз теб ще изчукам и захвърля, ясно? Нищо не му е ясно. Тоя е толкова нафукан, че не подлежи и на обучение.
      О, не, само това не, не отпивай от виното, преди да си преглътнал, това да не ти е лимонада. Няма да му го кажа, разбира се, не ми е в стила да унижавам открито.
      Назлобях от малки и дребни във всичко хитреци. Мисли си, че на маса или в леглото ще му издам някаква голяма тайна, та да успее по-бързо да стане голяма работа. О кей, спокойно, някога може и да станеш. Но по-вероятно е да не станеш, защото вече ти казах няколко, а ти не ги разпозна. Тайните са всеизвестни истини, малкия, и са толкова банални, че няма да повярваш, че са те. Ще рискувам да ти кажа още няколко. Трябва да знаеш, че само парвенютата се изхвърлят. Не бива да харчиш всичко, което изкарваш. Само бедняците наричат това скъперничество. И хайде, още една от многото – не се прави на това, което не си – нито в бизнеса, нито в живота. Троши кости, а казват, че строшените кости напомнят за себе си цял живот. Стига ти толкова, на тази вечеря ти беше моето невинно разнообразие - прост бобец, защото и пуйката с кестени омръзва.
      Излизаме от ресторанта, махвам му небрежно за довиждане и се вмъквам в първото такси, без да му оставя време да се окопити. Няма целувка за лека нощ и клипчето в главата му остава недовършено.

      Но това беше първият вариант. Всъщност, минах на втория - не платих виното, само помолих да го “забравят неволно” в сметката. Виждам в огледалото за обратно виждане как охраната го догонва по улицата. Ловът на какички с безценни тайни е скъпо удоволствие, нека си плати. Стоп кадър.