автор: sradev

Предговор
(книга може да няма, но предговорите трябва да са редовни)
Настоящата книга не е посветена на нулата, независимо, че тя се появява на всяка страница и навсякъде иска да играе главната роля. Настоящата книга не е посветена на безкрайността, независимо, че тя отвсякъде наднича и непрекъснато се опитва да се вмъкне в текста. Ето и сега тя проби защитата от заклинания. Книгата не се отнася за науката, колкото й да е отнесена, но като дума науката се среща редовно по страниците. Не засяга математиката, колкото и да се опитва да я засегне, обиди и натика в миша дупка. Книгата не е за информатиката, защото в нея няма нито капка нова информация.
Това не е книга за противоречията и парадоксите, но е изтъкана предимно от парадокси и сама на себе си противоречи. В никакъв случай не става в нея въпрос за истината и самото понятие е вмъкнато само за заблуда на читателя. Не е художествена, колкото и да се опитва да пробутва своите рисунки. Забележките в нея са повече отколкото главният текст, но те не изясняват нищо, колкото и да са глупави.
Целта на книгата не е да предизвиква, макар че изглежда предизвикателна, защото тя сама спори със себе си и до никакви изводи не достига. Не е научна, защото от нея нищо не може да се научи. Не е популярна, понеже никой няма да я чете.
Давам ти я в ръцете, читателю, за да я употребиш както намериш за добре. Ако независимо от всичко си извлякъл от нея някаква полза, то съвсем отговорно заявявам, че нямам нищо общо с това твое престъпление.

11.11.09
Варшава