автор: thebigplucky

Кратко да е – като острие на кинжал – бърз и коварен.
За пределно контактни дистанции. С пределна страст.
За напрегнати мисли и изгърбени пози на тялото.
За когато ситуациите няма да подлежат на контрол или обясняване.

В началото – много бавно накаляваш желязото -
с любов, с омраза, с вяра и с бяс,
или с каквото жаждата те е запалила и не гасне.
С тежки удари формата на острието изковаваш -
до изящност.
Заравяш го отново и отново в жаравата –
ако изстине или се разколебае.
И отново замахваш. И пак...

После – в кръвта си го потапяш – най жестоката закалка.
Жигосаното изкрещява. Но се затварят раните.
Остават белези – и какво от това?!
Белези остават от всичко – дори от времето, спрялото;
дори от самото докосване до щастието...

След това заточваш – от върха, назад – като бръснач да стане.
По-остро ли е – по-дълбоко ще прониква и по-страшна диря ще оставя.
Ще пронизва ризници. В сърца каменни ще се врязва.
Ще достига сакрални места, ще прокървят потайностите им.

Накрая – префиненост придаваш -
да не се разпознава силуетът преди да се усети докрай,
после да е късно за бягство.
Върха намазваш с отровна отвара
от черно биле, брано в тъмен час,
когато самотата не ти е оставила никакъв шанс -
убийствено да е дори само да те одраска.
... И подробности разни -
дръжка от рог на мъжкар яростен,.. златни инкрустации,.. смарагди...
Дори и последващата мнима смърт има своята реална цена и красота...
_____________