автор: bilqna_popova

Любов по Алцхаймер .
Вече не е само по Рихтер .
Ако се бяхме обичали по – близо ...
И най – близо ?
Но никога не се загубихме .
Тая любов ни връщаше
един към друг всеки път .
Ако те забравя по Алцхаймер
знай , че те обичам до лудост .
И ще се върна в миг на прозрение
в реалното утро от света на заблудата .
Помниш ли ? Помня ли ?
Всеки ден по едно твое писмо –
една пърхаща пеперуда .
Ято отлитащи птици .
Бях малко по – млада , малко по – друга .
На залез е . Да пием чай .
Ще ти нарисувам картина .
Много картини с очите си .
С цялата себе си . Цялата .
После нека поспим – уморени сме .
Като свърши живота ни призори
ще отпътуваме ...
До тогава ?
Дръж ми ръката , моля те !