нищо важно
само вятърът заплете думи в косите ми
разказа ми северна приказка
прибрах се
и мога да ти бъда преспа сняг
в която дланите ти мръзнат
и после внезапно да ти ставам бряг
когато сенките изчезват
но предпочитам да съм огнено кълбо
заплетено във часовете на завръщане