автор: _katerina_

Карим стоеше на брега на езерото и съзерцаваше розовия залез на Марс.
Беше прекрасно- на фона на червеното небе, отблясъците бяха от оранжево, през бордо, до пурпурно.Красиво сияние пресичаше хоризонта-като еквилибристика на слънчеви протуберанси.
Новата станция имаше прозрачен купол и прозрачни стени, и даваше възможност да се наблюдава природата наоколо.На Марс няма озонов слой и на открито човек не би оцелял.Станцията бе разположена на брега на едно езеро.Водата му беше толкова солена , че и две червени морета не биха го заместили.И поради тази причина то не можеше да замръзне, а през нощта температурите спадаха доста под нулата.
Карим бе тук от построяването на станцията.Във всичко , което правеше , влагаше голямо старание и много любов.Специалността му бе ландшафтен архитект и с най-голямо удоволствие помагаше и на двете дизайнерки за оформянето на Новата Райска градина.Намери и нови приятели тук - Тиберин и Яра, двама много добри пилоти, които при всеки полет разказваха дълги и смешни истории.Както и двете близначки Лада и Леда , споменатите вече по-горе дизайнерки.
Тази градина бе най- красивото място, което бе виждал през живота си.Имаше бели, розови и червени Камелии, разноцветни Ириси, около входовете се увиваха в нежна прегръдка розови храсти.Имаше полянки с дъхави зюмбюли и кокетни теменужки, а между тях малки езерца с лилии и фонтани.Карим много обичаше алеята с лалета и нарциси, защото му напомняше за родния дом на Земята.Майка му бе посадила различни растения в малка градина пред къщата и на пролет първи цъфтяха лалетата и нарцисите, и всичко наоколо се оживяваше.Но сега всичко се бе променило.Той от години живееше тук на Марс, а когато се връщаше на Земята , беше зает в базата и не му оставаше време да се прибере у дома.
И сега погледа му се рееше някъде в далечината , между залязващото слънце и пустинния пейзаж.
-Много си се замечтал?!- прекъсна усамотението му нежен глас.
-А, Леда, какво правиш тук по това време?
-Епифилиумите имат пъпки, а нали цъфтят само нощем, та не искам да пропусна този момент- отвърна Леда и закачливо намигна.-А ти за какво мислиш?
-За дома, за родителите ми.Не съм ги виждал толкова време. Всичките си сили вложих в тази станция.
-Чувам , че професор Янус има новини и спешно ще лети до Земята. Може да се прибереш с него.
-Защо, какво се е случило?
-Открили са комета, която се е насочила право към Земята и ако са прави това ще е краят.
-Не може да бъде?!При всички модерни технологии ?Не могат ли да променят траекторията и?
-Не знам. Трябва да питаш професора.
-Трябва веднага да го намеря!
И Карим се затича към изхода на градината.
Професор Янус подготвяше багажа си , а Тиберин и Яра вече проверяваха кораба.Явно положението бе твърде сериозно.
-Професоре, дали е вярно това , което чух?
-Уважаеми Карим, никога не е било по-вярно.Направо си е страшно.Кометата Касандра 2 се е насочила право към Земята, а ти знаеш , че това е най-голямата комета откривана някога.По-лошо не може и да бъде! Трябва да се върна на Земята и да се реши какво ще предприемем. Ако няма изход ще трябва да спасяваме когото можем и ще дойдем тук на Марс.
-Това е някакъв кошмар. Толкова години се борихме с озоновия слой, тъкмо вече природата се оживи, хората са по-здрави.Започнахме да вярваме, че доброто наистина побеждава и сега това.
-Знаеш ли, има легенда, ако нищо друго не помогне, ще сме готови да опитаме всичко.Дори да повярваме в приказки.
-Разказвай!
-На около сто метра под Сфинкса има зала. В нея се намира космически кораб от свръхвисока технология.Обвивката му е с дебелина пет атома.С този кораб можем да спасим повече хора .Но все още не е открит.Има и още нещо- в Тибет има една машина, по-мощна и от най-мощното оръжие в света.Тя може да ни помогне да разбием кометата, или поне да се опитаме.Само , че досега никой не е успял да я задейства.Ако открием кораба и активираме машината можем да спасим Земята.Но нямам никаква надежда . Хиляди години не са успели да се справят с тази задача.
-А дали някой е търсил кораба?Може би никой не е повярвал на тази приказка.Нямаме никакво време за губене.Да тръгваме! Аз ще се заема с тази история.......
следва продължение