Разбрах защо забравям
всички сънища,
защо към спомените
всичките врати затварям,
защо не ме преследват
уморени пътища,
защо намирам смисъл
да оставам
в това наяве,
дето ми е случено
и дето ми се сбъдва
всяка заран -
това наяве с тебе
ни научи
да сме едно.
Дори да се прощаваме.