автор: svetlozar

Балада
за Любовта на жирафа Жулиен
и слоницата Ромиета

... Искам да разкажа в чудната балада -
за Любов жирафска - със слоница млада.
Жулиен се влюби в младата слоница -
тъй ефирно нежна... Сладка, като... ПИЦА,
Можеше да прави - даже КЕКС БАНАНА!
Нямаше такава - в цялата савана!
Казваше се значи чудната мадама -
мисис РОМИЕТА - както е в романа -
с който нявга Шекспир, с будната си мисъл -
в бъдното погледнал и го тъй описал.
Жулиен бе дълъг - също като Слави!
А пък Ромиета - бе с крачета здрави!
Съща бе Мадона! С фитнес бе калена!
Пъргава и дръзка - за Любов родена!
Жулиен бе влюбен! Тя във него - също!
Срещнаха се тайно - в тайна горска къща.
Как да се целунат? Бре че прокопсия...!
Пречеше им доста дългата му шия!
Ако пък решеше тя да е ездачка -
пак проблем нечуван - щеше да го смачка!
Ta, кога решиха да направят "спойка" -
трябваше да става - в поза - "ЧЕЛНА СТОЙКА!
Жулиен бе мрачен! Лоша бе хавата!
А пък Ромиета - плачеше, горката.
Стана и опасно! В слонската дружина -
почнаха се клюки, клеветата зина...
А на тях отсреща - в стадото жирафи -
сипеше се контра - кой с кого бил сгафил...
Няколко плесника - щедро си дариха...
Резултатът беше - че ги разделиха.
Той натам побягна, тя пък - на обратно
И така се спази правилото златно -
всеки да е само в своята порода,
и да не внедрява - задгранична мода.
Щото - то се знае - с генната направа -
може чудесия всякаква да става!
Слончета да пръкнат - с шии дълги, дивни!
Хем с рогца, с хоботи, на главите - с бивни
Със тела масивни, но... с жирафски крачки!
Да се чуди всеки - що туй чудо значи.

И така приключи таз любовна роля.
Ех, била такава Божията воля!