Есента килим рисува -
със последни цветове.
А пък вятърът лудува -
всички багри й краде. ----
Плаче есента, тъгува
три дни и три нощи.
Със сълзите си рисува...
Тъжно.
Сиво.
Мокро.
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
Тъжно... - прокрадващата се тъга се получава единствено от неустановения вятър, който внася една прозрачност на цветовете и ги омацва още повече в жълто, оранжево, ръждиво-червено, маслено зелено с лек петролен нюанс...
Сиво - по въпроса за сивия цвят веднага се явявам на спор и дуел. Прекрасен цвят, събрал в себе си целия шарен свят (справка - "Размисли в сиво")
Мокро - цялата есенна идилия, протекла и размазана от ноемврийския дъждец... всяко дете би се зарадвало на това - да му дадат разрешения дали с четка или директно с ръка, просто да маже върху колорита.
Прочитът на един художник :-)
Разкошно стихотворение, voda!
:-)
Хубав стих за краят на есента! Красиво и в тъгата!
С малко думи е казано много! Чудесно нарисувана картина!
Есен златна,
тъгува и се прелива
в зима мрачна
с размити цветове.
Поздрави, Ели!
:)))))))))