автор: 4erGologan

Ех, плаши ни реалността.
Тя явно си е за уплаха...
Затуй и виртуалността
превърнахме във своя стряха.

Емоциите в ней изливаме –
и „любим се”, и „плачем”, и „се смеем”...
С поредна драма в нощите заспиваме,
а с друга будим се – така „живеем”.

Такава ни е днеска „свободата” –
заключена сред четири стени.
А ние си хвърчим из небесата...
Живота ни Компютърът плени.

Че как да се изправим пред „угрозата” –
очи в очи да срещнем свой и враг?
И нижем си поезията, прозата...
И фалшът да се скрие има как.

Заклещени в прегръдката на времето,
така и явно ще си продължи...
Реалността ни може да отнеме то,
но пък ще ни отрупа с куп лъжи.