автор: ggerin

Смрачаваше се. Тя тичаше все по-бързо, не виждаше добре в тъмното, а търсеше.
Обичаше толкова силно, че на моменти изпадаше в безпаметност. Не, не беше влюбване, обич, силна, разтърсваща и погубваща.
Търсеше я денем в лицата на другите хора, а нощем бягаше по улиците, докато забрави какво и кого търси.
Спомени за незабравимите моменти я връхлитаха като ураган и Тя хукваше, незнайно накъде. Болката беше направила огромна рана в малкото й сърце и оставяше кървави следи след себе си. Искаше по тези следи да я намерят. Копнееше някой да приюти душата й на топло и уютно в сърцето си, да я дари обич и да превърже раната.
Една сутрин разбра, че се е загубила в копнежите си. Краката й отказаха да я поведат напред, а връщане назад нямаше.
Душата й повтаряше като ехо: изгубена-а-а-а, изгубена-а-а-а-а...