автор: thebigplucky

Някой ден все пак ще се изкушиш... (да ми гледаш).
Няма как... Не само мен таласъмите са ме обладали.
Ще докоснеш ръката ми.
И погледът ти, и показалецът ти
ще пропълзят по линията на съдбата на лявата
(... Неговата,.. на Дявола...)
С усмивка ще ме провокираш да ти издам някаква тайна,
а после надълго ще ми обясняваш онова -
за липсите и за ставащото...

Някой ден ще посегнеш към чашата ми.
(В кафето, изпито случайно с теб няма нищо случайно.)
Ще се стресираш от разгаданото.
(После ще се отричаш от това...)
Очевидното, обаче, ще е зад кадър.
Иначе, за другите, съм „... бяла улица, бяла река...”
Но на теб съм ти ясен...

Някой ден ще наредиш картите на масата между нас.
(Или когато масата между нас я няма...)
(… Бил съм с такава като теб и в по-други времена...)
Ако в погледът ти проблесне искра -
ще разбера, че си ме разбрала.
(Господи! Как се говори за това?!...)
И понеже знам, че знаеш как да отваряш заключени катинари -
твоя е душата ми – с всичките си тайни.
Все пак в онзи минал живот,
в онази забравена стая някога – бяхме заедно.
Не съм го забравил... _________________