Учебно помагало за родители
Ако не намерите непозната дума на кирилица, ще я намерите на латиница. :)
Двадесет и първи век е.
Макар и да е известно, че този век е върхът на сладоледа, хората все още спят и все още – на легла. И сутрин обикновено се събуждат. Така направи и той, събуди се. По-скоро го събуди мама. С целувка. Трябва да й направи забележка. Не знае ли, че великите хора трябва да бъдат събуждани като Сен Симон? “Ставайте, графе, очакват Ви велики дела!”
Първото му усещане винаги е съсредоточено в горната част на тялото, където му бяха казали, че при хората от векове се помещавал така нареченият мозък. Мозъкът го забавляваше непрекъснато, затова беше любимият му орган. Но не можеше да го види, което още повече събуждаше любопитството му. Беше си задавал въпроса какво ли би било, ако имаше мозък и другаде, освен в главата. В носа, например. И как ли би мислил с носа си, когато има хрема? А мозъкът в главата може ли да има хрема? И други такива въпроси си беше задавал.
Днес е неделя, но мама пак беше станала заедно с Аврора и от кухнята миришеше на току що изпечени кифлички. Беше време за утринното храноприемане, което все още се извършваше мануално, та му се наложи да стане. Отдаде се на пандикулации и прозевки, но не за дълго. Аджендата на предстоящия ден беше претоварена. Пишка, изми се набързо в банята – твърдяха, че било сине ква нон, и отиде в трапезарията.
Чакаха го. За да си избере кифличка от подноса, приложи компаративен подход и взе най-голямата, като за първи път изпита нещо като неудобство. По-късно щеше да научи, че това се нарича угризение на съвестта, но пък преди това трябваше да научи какво е съвест, а засега му беше още рано.
И все пак - неетичното е толкова неестетично – мина през главата му. Трябваше да запази тази мисъл за поколенията, но пък трябваше и да внимава да не изпада в евфуизъм, в днешно време е по-добре да си циничен, отколкото патетичен, като нищо щяха да го обявят за анахронизъм. А излезе ли ти име веднъж... Ох, два пъти хомойотелеутон, и за това трябва да се внимава. Мама и татко казват, че винаги и за всичко трябва да се внимава.
Тъй като освен перфекционист беше и много тщеславен, си мълча до двегодишен. Не искаше да се излага с бебешки приказки. Но това не беше загубено време, оползотвори го за мислене. Сега го бяха овладели размисли върху ротацизма - колебаеше се между веларното ‘р’ на мама и увуларното на татко. Все още беше монолингвист, но някъде във времето напред го очакваха занимания с езиците кентум, а за сатем щеше да реши по-късно. Междувременно, готвейки плановете си за бъдещето, се занимаваше с пасимология, макар и не системно.
Беше имал малшанса да се роди чак през 21 век в Европа. Това правеше повече от 25 века записана история. Никак не бяха безделничили предците, бяха дрънчали оръжия, пукали пушки и топове, пускали бомби, даже и две атомни. Вдигали въстания, сваляли царе, пердашили се на поразия. И всичкото това било за поука, да им се неначудиш. Само да пълнят учебниците по история. Философи философствали, писатели писали, художници рисували... пфуй, кога ще ги научи тия работи? Историята си продължава и събитията се трупат, трупат... Дядо вика, че някакъв фукльо над яма бил предсказал отдавна края на историята, ама къде ти... нищо подобно.
Трябваше да се подготви за всички когнитивистки изненади на живота. А все още не беше готов със стратегиите и тактиките на мономахията си със заварените концепти и това пораждаше смътна тревога в иначе наглед безоблачното му и осигурено съществуване.
Докато пиеше млякото си и подлагаше на дентална обработка кифличките, обмисляше дали след декалога да не премине направо към Декамерон и няма ли да се приеме за проява на сексизъм, ако пренебрегне Маргарита Наварска в полза на Балтазар Грациан. Но времето напредна и трябваше да се приготви, защото щяха да го водят на куклен театър.
Реши да вземе със себе си любимия модел на ламборджини, a не го намери там, където го държеше обикновено.
- Мамо, къде е колата, защо си я взела оттук? – попита небрежно. Родителите му се спогледаха.
- Хекзаметър? – попита баща му.
- Александрийски стих – възропта майка му.
- Продиджи?
У дома всички говореха така – макаронически, и една от предстоящите му задачи беше да си изясни връзката на това явление с макароните.
Родителите му не пропускаха нито една от неволните му бляскави изяви. Но пак щяха да започнат вечните си дискурси и да забравят за него, а той искаше вече да постави въпроса кога се приключва с тривиума и се преминава към квадривиума. Знаеше как да овладее положението. Когато се чувстваше пренебрегнат, започваше да заеква нарочно. Мама и татко пак се споглеждаха и педархията се възвръщаше триумфално.
Колко са смешни възрастните – тяло на гигант, ум на джудже. В този дом моята уста е най-близо до пода, а мога да ги накарам да направят всичко, което пожелая.
Дядо е готов и ме чака вече. На него годините му са повече от космите на главата, а зъбите – по-малко от бръчките. А пък на мен годините ми били по-малко от възрастта. И всички си имат имена, а дядо е име. Но не било толкова важно името, а буквите. Дядо ги има и преноминални, и постноминални. Абдоминално пък е когато ме боли коремчето. Забелязвам го, че ме наблюдава, но без да говори много, сякаш си пести силите. Или времето, защото казва често, че времето минавало много бързо и не стигало за нищо. Но това не му пречи да намери време да ме заведе на разходка до парка или на пиесата за трите прасенца, както сега. Това е подозрително задължаващо. Или пък е любов. И за тези три думи трябва да намеря време.
Дядо запя вече ол уи нийд из ла-а-а-в..., значи тръгваме.
Двадесет и първи век е, черешката на тортата.