автор: Veniamin

Разперил две ръце
се питам: аз ли съм
орелът или жертвата,
която сграбчена се мята
с полета надолу
и балансира
страха от извисяване,
тежи и маха
с безпомощни очи,
и търси в синьото
ръба на бездната.

Прозорецът затръшнат,
прекръстил се
преди да изпочупи
на дребни стъкълца
пространството,
ще разпилее
странната п
         р
        о
       е
      к
     ц
    и
   я  
- да преминаваме в
о
т
  в
   ъ
    д
     н
      о
       т
        о
на своите желания...

И в полета
да се познаваме
по багрите,
с които оцветяваме
душата си.