автор: izi9a

Ти излез от душата ми,
много бързо тръгни!
Ето там чака влака ти -
този път го хвани!

Не поглеждай в очите ми -
те са празни от жал,
и не слушай сърцето ми -
то е пълно със кал.

Остави ме! Иди си!
Не плачи! Не плачи...
Само пепел остана
в нашите луди души.

Ще закърпя сърцето си
със стоманен конец,
със усмивка ще шия -
та аз съм боец.

Ще го скрия закърпено
зад две длани-врати,
ще иззидам пред себе си
виртуални стени,

няма вече да пускам
ни приятел, ни враг...
Хайде тръгвай! Изпускаш
последния влак...