автор: angar

Как с дъха си този вятър,
от далечните гори,
освежава, ободрява,
и ни прави по-добри?

И какво са ветровете?
Откъде ли са дошли?
Без съмнение, че те са
вечно живите души!

По симпатии събрани,
над планетата летят.
Ту, свирепи, ни събарят,
ту сълзите ни сушат!

Зная, че като загина
аз, и моята душа
с ветровете ще се слее
и ще литне във нощта.

Ще разбужда - с развигора -
пролет в зимната гора,
и ще си остане ведра,
отзивчива и добра!

Как с дъха с този вятър,
от далечните гори,
освежава, ободрява,
и ни прави по- добри!