автор: KP-Y-M

Прокапа мед
по-сладък и от грях
във притвора на стара селска църква.
Роякът е потърсил своя бог,
да го нахрани
и да го ужили.
Не стига до олтара.
Тайна власт
витае в мястото,
където хапем устни,
и след ръцете,
лепнат отпечатъци,
от страсти, по човешки беззащитни.
И стигаш
до отровата и хляба,
до съсъди,
оставени под капките.
А младата съпруга на свещеника
гаси плътта,
но свещи още греят.
Запаметяват онемели обективи
медът в паничката
без вкус на разкаяние.
И снимат настървените телеекипи
цвета на слънцето
и пчелите паднали.