Позитивна съм, копеле,
слабост.
Несъвестима е сянката ми ,
с пропорцийте за любов и гълъби,
защо ...не ми се обяснява.
Но позитивна съм, казвам ти,
живота е алангле,
не ми пращай картички,
с обратен адрес.
Мерака ми е минал да горя.
Как беше...всичко е прах и пепел,
и пепел.
Не духай срещу косата ми,
незабележимото полепва по иначе,
и стой на ината си.
Още съм руса, и позитивна, копеле.
Въпрос на навици.
Намествам си весела шапчица
със сиво боне,
фатална съм.
Знаеше....
Претъпквам я с ветрове
и обесвам в шала си
понеделника на зимата.
В останалите дни се разминавам.
Безпътицата е фигурно пързаляне на мислите.
Красиво е.
Докато отпиваш от моята нетрезвост,
давя се.
Някой му казват отдаване.
Въпрос на навици.
Хвана ли неделята за носа,
се обсебвам в малкото й.
Позитивна съм, копеле.
Но... game over.
Защо играеш.