Пристъпвам.
Сух шепот на мъртви листа.
В гора от съмнения.
Мирише на страх.
Лепкав, смолист е дъхът ми.
В главата ми мислите плахо ослушват се.
Аз съм и дивечът, и ловецът.
Горската фея е в отпуск. По майчинство.
Днес съм сама.
Пристъпвам към залеза.
В миг се завърта Вселената.
Утро е.
Новородените феички щъкат наоколо.
В главата ми – пролетно оживление.
В капана на мислите плячката е богата –
два броя вяра във себе си.