Кой броди страшно нощем вън...
Кой се прокрадва в мъглата...
Длан костелива! После- звън!
И, дупка от метла в луната...
Дали от облак пада гръм
или кикоти се старица...
Пред костеливия и пръст
и Арнолд даже е мекица!
И, няма полза от тамян.
Кръст, полумесец, Шива, Буда...
Не е останал божи храм
да не е мела като луда...
Метлата и- за сто метли
Къшурката и - зла совалка
В усмивката и - зъб блести...
Зловеща е, макар и малка...
Реши ли, ще те навести
не пускай щори и завеси
в сънят ти ще се появи
и страховете ти ще беси...
Докато не останеш сам...
Тогава тя ще те докосне...
Навярно ще почувстваш срам
че мъртъв няма да те просне...
А, ако подадеш ръка,
и седнеш с нея на метлата
ще те превърне в Аладин
получил всичко на земята.