автор: bilqna_popova

Нося си шапката, другите -също.
Маси, лица ...как сме си втръснали .
Мислено ходя на пръсти, а иначе -
пустите токчета вдигат шум до върха на чинарите.
Двама умрели насън и едно новородено ?
Що е то? не че изпитвам някого .
Ако знаех щях да бъда спокойна
в своите собствени обятия.
Бог ни чете мислите, а ние
не му щем правилата .
Какво като сме сгрешени .
Това е днешния вятър .
Утре друг ще задуха...може би .
И то в мойта и твойта посока .
Засега :”Шапки долу!”
И си научете урока:
Никога не излизайте вън голи -
покривайте слабостта си с нещо.
А следващият ми сън:
луд художник ми шепне приказки,
докато търся по памет душата си.
Всички пият кафе, никой не става
да ми помогне... пукат ми костите.
Оставам без рамене от толкова тежест.
И отивам при светлината.
Завинаги, не на гости.