автор: Veniamin

Продънено небе
с изсипани молитви,
измокрени илюзии отглеждаме.
В прегърбен ден
годините ни литнаха
и ние побелели се споглеждаме.

Забравен стих
в тревата е покълнал,
с неземни плодове пораснали.
Най-после
кошниците ще напълним,
с надежди никога негаснещи.

С изправени лица
към слънчевия изгрев,
за романтично време ще възкръснем.
Сияйните звезди
са толкова наблизо,
че трябва само да разтворим пръстите.