автор: chocolate

По някаква уличка случайни ще се разминем.
Ще ни се усмихне началото.
Неразумно ще забравим есенното в очите си.
На живота мъдростите ще скрием на кафето в утайката.

Взаимно ще се притесним от пробягалите ни мисли.
Ще ни е странно хубаво. Ще ни е странно.
Ти неволно ще докоснеш ръката ми.
Тръпката – ще разтърси и двама ни.

Ще прегазим заедно празните правила на делника.
Ще загърбим стари любови и рани.
Ще си спестим – колко ни е боляло някога.
Няма и да помислим – как ще е след настоящето.

Ала тази уличка... много котки са я пресичали в много посоки.
И любовта ни – полека ще се загръща в условности.
И ще се завръща тъжното безволие в погледа.
И ще се изпълват дните ни с невъзможности.

Есента ни, прозряла станалото, пак ще поеме след вятъра,
умислена, занемяла.
Стъпките ми, изпълнени с безразличие, ще отминават местата познати.
Твоите – ще ги няма.

Ще ни накаже животът с още един спомен.
Кафето – ще нагорчава заровеното в утайката.
И ще ни се иска внезапното да не беше така внезапно.
И ще ни се иска – да не беше ставало...