Все се питам къде е
началото или края
на тази убийствена
граница между нас.
Тя прилича на лед, но
не може да се стопи от
чувства и време и думи.
Все си седи постоянно.
Там някъде времево
между души наранени.
Кой ги измисля и ражда
тези граници постоянни?
Хората, спомена или онова
дето се правим, че в нас
е заспало до другото лято?
Все се питам къде е
началото или края.
Навярно искам да я изтрия
с гумата, която не оставя следи.
Търся гума за граници...