автор: sradev

Изглежда виното беше надошло в повече, защото ястията се разбъбраха, светлините се завъртяха, специалитета на заведението реши да поеме властта и се закатери към главата, последван от една китайска майонеза, хванала под ръка възрастен чер хайвер.

- Къде е Ключа, провикна се Хаймаана.
- Да влезнеш или да излезнеш?, осведоми се солницата.
- Да се махна!
- Но това е покана, каза захарницата. Докато не се сложа на кафето, никой да не излиза!
- И аз ще се сложа, каза коняка.
- А накъде тръгна майонезата? И защо е повлякла тоя негър?, възмути се Паридай.
- Не го ли виждаш, че е рус? Той е царят на Русите. Черен е от мислене, уточни Филан Кешия.
- Не обичам царете, обади се цветето от синята ваза, те вървят по рози.
- Ами като им се тикате, парира Умната шапка.
- Ти като си толкова умна, дай изход, обиди се Оцета.
- Глупав си, като краставичен, сряза го празната бутилка. Напълнят ли те - ще се изпразниш.

Тогава Умната Шапка изрече заклинанието "пили пили трънки мили" и масата се преобърна заедно с обитателите си. Както винаги, оказа се, че изхода е далеч от масите.
Отнякъде възникна Гладният демон, разбута масите и започна да яде всичко наред - покривки, лампи, вази, солници...

- Какво остава за масите?, запита бягащият Паридай.
- Сметката, отговори Умната Шапка.
- И дежурният оцет, добави Хаймаана.