автор: ZAGORA

Отдавна беше.Бях загорка босонога,
едно лютиче цъфнало на слога.
С девича нежност като ранен сняг,
кобилка непокорна в своя бяг.

Препъвах се във хиляди въпроси
и се оглеждах във момчета тъмнокоси.
Целувах моето градче с тополи бели,
с три църквици,с гугутки звездочели.

Но тръгнах себе си да търся по света,
преливаща от младост и от суета.
Тъй както без посока си вървях,
в миг на морето синьото палто съзрях.

Капризната магьосница-съдба
с магическия меч ме прикова.
Тук да остана ми предрече
и сянката ми върху пясъка изсече.

И днес край залива в Бургас
пощипва водорасли верния Пегас,
но после литва във небето към Загора,
че там е на душата му обора.

Загора