автор: papacot

В дом от тръстика някъде
някой кръстител кляка.
Полага главата си чинно
пред себе си без причина.

Никой до днес не го е разбрал.
Играта му беше заимствана.
Сам от себе си беше крал
изкусителни самоубийства.

И мозъкът, станал на пяна,
живота ломи вълноломно.
Кръстителят днес е пиян.
Душата – пресъхнала стомна.

Умряха съседните рими.
Родиха се бедни кръстосани.
За вечен живот говори му,
Спасителю, себе си носи.

Сам е отсякъл главата си.
Очите му светят по пътя ми.
Той беше поет, а Змията
поредната проза измъти.