автор: dedenze

Запознах се с този голям човек преди 30 години. Института по електропромишленост имаше опитно производство край град Земен. Той
беше целогодишно командирован там и решаваше почти всички технически
въпроси.
Партийната повеля беше да се изграждат производствени мощности в забравени от бога краища. Трудно се намираха местни хора със средно техническо образование. Ако се намереше някой, мисловният му апарат беше деформиран от селско-стопански, битови проблеми и ниско качествената, джанкова шльокавица,която пиеха от ранни зори.Говореха на трудно разбираем местен диалект.
Телефонната връзка със София беше цяло приключение. Основно произвеждаха
изолационни материали за електропромишлеността. Технологичните инструкции
звучаха горе-долу така:
- Вземи от рафт 1 парцал № 4 и забърши наблюдателното стъкло на реактора.
Често местният началник се обаждаше да пита какво да прави:
- Другарко Хаджистоянова, те то те, реакторо се окости да го еба, кво следва?
Преведено от части означава: „Това е то, сместта в реактора се втвърди....”
Чанев нямаше техническо образование,четеше много и всички го наричаха
недипломираният инженер. Помагаше с каквото може и без него нямаше да има
производсво. Беше стриктен до педантизъм и местните не го обичаха.
Условията за живот, бяха повече от спартански. В града не можеше да се
купи почти нищо, включително и хляб. Всичко носехме от София по ужасно разбит път, изпитание даже за москвичите. Нямаше собствена кола и в почивните дни пътуваше с влака да се види с близките. Оставаха му няколко години до заветната пенсия и стоически се справяше с неволите.
Бях млад партиен член и секретарят на групата ме предупреди, че той не е от
„нашите”. Бил завършил немски колеж, като младеж - член на „Бранник”. Съден,
интерниран но без вражески прояви. Впечатли ме, до тогава не бях срещал т. н.
„враг на народа”. Сега трябваше да работя с такъв.
Още в първите минути разбрах, че пред мен стои един ерудиран и отговорен човек техничар. Между нас възникна приятелска дружба и взаимопомощ.
Много ценни съвети, помощ и идеи получих от него. Превеждаше ми от немски
патенти и стандарти, можех да разчитам на него за работата. Никога не сме
бистрили политика, избягвахме темата. Когато се пенсионира с малка пенсия и
недобро здраве му давах надомна работа. Когато идваше да предава изработеното, умишлено виках по- младите колеги, да се учат как се спазва качество, срок и отговорност. Уважаваха го всички. Директора на института го изпрати една година като домакин на почивната станция в Ахтопол. Срешнахме се там и той ме пита:
- Кажи какво да правя? Парите от режийните не мога да изхарча.Храната
е два пъти повече от необходимото. Започнах да давам на съседната станция
- техникума Киров. Не мога да я изхвърля, но ще ме обвинят в далавери.
Института беше дал две бунгала на месозавода гр. Толбухин. Два пъти седмично те зареждаха с месо и специалитети, каквито няма по магазините.
Години наред голяма част от месните продукти тихо се крадяха и продаваха
в 2-3 ахтополски ресторанта. Независимо от заплахите, Чанев беше спрял
кражбите. Явно в тях са участвали и „отговорни” хора, защото на следващата
година домакин беше друг. Чанев получи похвала „пред строя” и пълна
забрава.
Избухна „демокрацията”, Съюзът на репресираните издигна Стефан Чанев
за депутат. Ангажиран с обществени дела, пак намираше време да се отбие
при колегите и мен. Нямаше и помен от желание за реваншизъм, а имаше
достатъчно основание към някои хора. Беше изключително критичен към
новите управници. Особено се ядосваше на всичко свързано с ликвидацията
на доброто и работещото. Ясно виждаше стремежа към разграбване и
унищожение на България. По това време, апетитите към 14 етажната
сграда на института в квартал Лозенец се обостриха до краен предел. За
безпрепятствена ликвидация на института, небесно синият, областен управител, назначи за директор една другарка от т.н. „държавен и народен контрол” на ДСО „Елпром” вече госпожица Македонска. Действията и бяха напълно неадкватни и пълно ликвидационни. Института никога не е бил на нечия издръжка, сами си търсехме финансиране и в тези тежки години едва оцелявахме.
Госпожицата се обгради с роднини неработили никога в електропромишлеността.
Тормозеше с полицейски маниери всички. На една среща с Чанев му разказах
всичко. След два дни имаше насрочено общо събрание. Щяха да се дискутират
ликвидационни процедури и съкращения. Чанев сам предложи да присъствува.
Когато започнаха дебатите и изказванията,поиска думата. Македонска безцеремонно отказа, под предлог, че не е член на колектива и помоли да напусне залата. Чанев напусна без разправии. Това,че беше изгонила син депутат от публично събрание я унищожи за броени дни.
По късно Стефан Чанев, на мястото на Петко Симеонов, оглави агенцията
за чуждестранни помощи. Разкри големи далавери с всякакви стоки. Този
патриот и неподкупен човек стана неудобен. Тихо го избутаха встрани от политическата сцена. Маскираха нещата и продължиха до днес. Често казваше:
- Няма достатъчно кадри за новият строй. Селянина от Правец, беше
значим. В последните си години направи БКП масова и елитарна партия.
Трябва да минат години за да се създадат нови, кадърни и необременени с
миналото хора, до тогава ще приличаме на бояжииска фабрика.
Стефан Чанев вече не е сред нас. Дано някой напише повече за него.
Аз, комунистът се прекланям пред паметта му и свалям шапка. Дано
почива в мир.