автор: hely

Когато съм пак в безтегловност,
обвита от бяла мъгла,
накъсани мисли прехвърчат,
безпътни, неясни слова.

Пищи тишината без звуци
и нищото в празно кънти,
идеи се лутат и спъват
и опипом търсят врати.

Когато съм пак в безтегловност
и хаос безвкусен цари,
нарежда се, свежо кодиран,
светът ми от стари искри.

Минорно съзвучие трепка -
във пъзел, току що роден.
Бенгалски звездици изгряват
в невиждан космичен гоблен.