Защо стоиш на прага ми смутен
какъв е този блясък във очите
изглеждаш тежко наранен,
каква е тази белота в косите.
Нима когато блъсна тежката врата
се одзова във снежна буря
и търсиш пак отново топлина
замръзнал някъде по друма.
Защо мълчиш и гледаш все в земята
да видиш пода ли дойде
измих го няма я следата
от нашите красиви мигове.
Добре, огледай и стените
боята съхне още знам
защо не гледаш ме в очите
нима прозорец са за теб голям.
Какво държиш в ръката нежна, бяла
присвита силно във юмрук
нима душата ти събрана цяла
се крие там, от някого напук.
Отваряш длан скована цяла
а там се крие моя ключ
заключена да бъде моята врата голяма
зе теб, но не за някой друг.
Мерси не биваше да идваш
без този ключ , ми беше по-добре
за збогом нежно се усмихваш
и тръгваш, без да знаеш на къде.