автор: naste

Нереално е времето, мястото,
с нереални съдби
във окото на лятото
ние с теб сме сълзи.
Самотата е истинска,
като просешка длан.
Моя обич разлистена,
аз не станах голям.

Продължавам да търся
безразсъдна любов
и невярващ се кръстя,
и сънувам Христос.

Аз съм жалка останка
от предишни мечти,
влюбен в твоята сянка,
дето няма очи