Едно щурче със флейта
се настани в косите ми.
В ухото ми засвири –
не млъква и не пита ме,
дали съм тъжна, весела,
дали ми е до музика.
То пее своите песнички
и ми целува устните.
И аз захвърлих гребена,
на кок прибрах косите си.
Нали е само временно –
ще го изчакам. Види се
щурец със флейта – чудо е.
Не ще му срина музата.
Сънувам или будна съм
и ден и нощем – чувам го.
Дали е във косите ми,
в сърцето ли притича ми –
не зная. И не питам го.
Свири щурче – обичам те!