автор: dedenze

Залезът, достоен, топъл,
огрян от сбъднати мечти.
Понякога с отронен вопъл,
любов, несбъдната не спи.

Залезът,добър,почтен,
с болежки се шегува.
Живота е почти решен
и с внуците лудува.

Залезът,угасващ пламък,
ще да си иде озарен.
Там на крайпътен камък,
за миг последен окрилен.

Залезите, не са такива тук,
не сбъднати мечти,тъга.
Душата свила се в юмрук,
горчива, гонена сълза.

Залезът,когато ти вменяват,
че си живял напразно.
Банкнотите и те припяват,
фалшиво,доста мазно.

Залезът,дъждовно мрачен,
живот без никаква цена.
Захвърлен от порои влачен,
превърнат в просеща ръка.

Залезът, след него идва утро,
дано е по-добро от вечерта.
Да не помни що е „мутро”,
а да познава любовта.