Как ще дишаш в големия град?
Ти си крехко момиче - измислено,
прибери се във моите сънища,
там е толкова, толкова истинско...
Как ще виждаш в големия град?
- с тези къщи, високи - без стряха.
Колко птици с уморени криле
в тях се блъснаха и умряха.
Но ще мога ли да те спася
във съня си и в моето време.
Не отивай, не отивай в града
и недей се завръща при мене!