автор: Da

Бързотечна и весела,
есенна моя река,
още пазиш лятото в Траянова пазва.
И дано моя поглед унесен
отнасяш, река,
към морето. Морето
южно и бяло.

И когато напролет отида там ничия,
ще коленича на топлия пясък,
моя река,
и ще отпия солена глътка.
А в нея една песъчинка ще е измита не от теб,
а от сълза.
Тази сълза, с която лятото днес си тръгва.