автор: Lisica

Помня, веднъж, на един светофар,
погалих с ръка едно малко кутре,
то трепереше в плитко кашонче
до препълнен контейнер за смет...
Подскачаше весело, близа дланта ми,
и само за миг и само със поглед
ми каза, че завинаги вече е мое...
Но зеленото светна и аз си отидох,
то прескочи кашона, топчица малка,
и упорито след мене се запрепъва...
То не повярва, че може изобщо
след моята нежност да бъде само
и хукна след мене между колите...
С гърба си виновно му виждах очите...
Изпищяха спирачки и ето го джипът,
който сложи край на това безобразие-
някой да вярва, че любов съществува!
Затова и до днес, когато повярвам,
дори само за миг, че тебе те има,
припомням си бързо как ме пронизват
онези влюбени черни очи на кутрето....