автор: bilqna_popova

Никой не подозира
как тревата расте опасно .
Търсят из нея змии ,
а не пипалата й , протегнали шии .
Лудостта е на отсрещния бряг .
Ван Гог си го носи в очите .
А аз плувам върху гладкото езеро .
Защо не – една бяла лилия ...
Пулсират вените на един копач .
Той си има само градината .
Нещо тревожи душата ми
и ми тъмнее небето във синьо .
Ох , нека падне нощта !
Нека някой напали Огъня !
Може ли вместо да пея
да завия силно към Бога ?
Може ли без етикет –
да ям само със пръсти ?
Да ми се леят сълзите наред
върху всичко , което съм кръстила
със името на моя ужас .
Със името на всеки мой страх .
Като от прах на прах ще станем
защо живеем – да трупаме грях ?